Отново съм сама със тишината,
спокойствие и мир ми дава тя
и взирам се да видя теб в далечината,
но си оставам все така сама.
Прибирам се все тъй със тишината,
денят ми е осеян със мечти!
Не мога да се справям вън с тълпата,
за мен си важен само ти!
Ще вляза в стаята притихнала.
Обичам да оставам тук сама!
Дори завесите не ще повдигна,
ще се отдам на тази моя чудна тишина!