22 jun 2018, 17:33

Тишината в мен 

  Poesía » Otra
844 13 13
Когато ми разказваш вечер за дъжда,
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга,
на сутринта ще търся трескаво усмивка.
Ти не помисляй да ме питаш докога,
ще виждам пъстрото в деня си сивкав.
Когато ми разказваш вечер за вина,
на сутринта ще кажа: Всичко съм простила.
Не казвай, че добро под камък е злина
и този свят не е научил що е милост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??