1 feb 2016, 8:17

То 

  Poesía » Filosófica
442 0 0

То ни преследва,
не дава покой.
Изкривена усмивка
и лицето на ”Жокера”,
Това което ни ломи.
Страх!
Карикатурни отражения,
криви огледала.
Тъмни петна,
отнасящи усет,
обхващат те цял.
В черните дебри,
изскачат в пръски 
от кръв.
Смътно минават
нататък 
с призрачен блясък.
Гръмко почукване,
„Библиотечна полиция”,
стар мит.
На Вечния Страх
побратим – Съмнение
обезсилило жизнени
устреми.
То!
То ни владее,
То ни притиска.
Непознато сепване,
слабост,
пределна норма,
робска закваска.
Представа и знак...
Клоунска маска,
бяло лице!
Инвалидно куцукане
скеч и гик.
Старите ленти, нови, 
изкривени реалности...
То!
В полунощните сенки
Обхват!
Лични пристрастия,
човешки късове,
черни видения
обхващащ, поглъщащ
Страх!

04.11.11
 

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??