Поглеждам към морето. Уча се отново,
за да се превърна в риба.
Гийом Аполинер
Морето с палави вълнѝ
след стъпките по пясъка
ще отнесе и болка, и сълзѝ.
Скалите с' залезни отблясъци
намигат, изчезвайки в нощта.
А ти поемаш отново в своя път,
завърнал се пречистен от безкрая,
"това, което е било - било е,,,"
загадъчно нашепва ти брегът,
водата пази своите тайни...
© П Антонова Todos los derechos reservados