4 jul 2024, 23:45

То и така ме няма 

  Poesía » De amor
191 0 5

Да беше ме обикнал, но не би.
Условности, причини и заблуди.
А имам сякаш няколко съдби
и май са до една тотално луди.

В очите ми невидим, но вали,
пороен дъжд. Дъгата ли? Мираж е.   
В душата впива хиляди бодли
тълпата вън... Усмихната е даже.

Сърцето ми дори сега да спре,
е все едно. То и така ме няма.
Ще каже някой: Тя не бе добре.
Но моля ви! Любов? Каква измама.

За тях измама, а за мене – не.
Знам няма рай, не ни е и предречен...
И нека всички свиват рамене,
с мен любовта танцува всяка вечер.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??