Боли да те обичам- и знам- да свърши трябва, ...аз ще преборя моето безсилие... ...Дали?!...
Хиляди пъти те молих... Молих, макар че мълчах... Казвах си- спри да го търсиш... Казвах си- тъй и не спрях... Заличавах те, следите ти отново трих... И десетки думи изричах- на тебе... но себе си да убедя... А казвах ти толкова пъти, дори щом безмълвна стоях-
...ТО НИ УБИВА,
Нека бъдем студени... но да живеем..поне... Откъсни се от мен... бъди хладен, жесток, убивай ме с поглед, отравяй ме с думи... ще боли, но ще отмине... Аз ще те мразя привидно, ще бъда неразбираща и глуха, своята любов ще отрека... Усмивка?! За какво говориш? Със поглед леден твоя ще пронизвам... Ще плача много, ще вехна, полета си волен ще прекърша.. Ще падна глухо на земята... и слънчеви лъчи ще търся... да стоплят болната душа... А може би и тихо ще възкръсна и слънцето във някой друг ще видя... Не ме обичай, щом само болка носи любовта... Не ме желай, и не убивай моята душа... Тя е още млада- моля те... освободи я...
* Това го написах просто така- не че не е посветено на някой- но просто ми хрумна много спонтанно, прекалено даже, за да го одобрите и оцените високо... И въпреки това го публикувам :))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.