Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб,
многоточия крият сълзите.
Редовете стесняват се в път,
и за края му често се питам.
Въпросителна ляга до мен
и отнема съня ми спокоен.
На върха съм на другия ден,
но върхът е останал без корен. ...