Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива,
че гордостта ми... Ами... виторога.
Но не споря - плюя пак. И не, че ми отива,
но друга да съм, късно е. Не мога.
А после стих написвам – рецептурна бланка.
Билет един ... Ами... Еднопосочно.
Навярно ще остана нейде в Казабланка.
Да, в изолатор, тапициран. Точно.