Очаквам всеки миг с ръка да се протегнеш,
сега е топло, а призори ще е студено...
Усещам устните, които ще целуна,
сега са парещи, а призори - изстинали...
Видях те, мамещ миг, как искаш да си идеш,
за да не зъзнеш вече и да студенееш,
да се задъхваш от дъждовност, и от есен,
да се преструваш на невинно весел...
Навярно предусещах, че ще те намеря,
навярно днес - е следствие от вчера,
със смисъл зрим, не спорадичен,
защото точно днес, наистина ще те обичам...