6 nov 2008, 11:28
Точно ти
Спряха листата май да капят,
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Стих прочетен - неразбран
от множество очи - студени.
Търси я - тя е точно там!
Поздрав и кураж - от мене!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
" Преди не е сега,ще кажат,
студени ,мислещи очи.
Кой любовта ще покаже?
Дали това си точно ти..."
Ще покаже ,момче, ще покаже..Животът е през теб,от мен поздрав и късмет!