danda (Даниела)
358 1120
30 mar 2013, 12:42

Тогава, когато... 

  Poesía » Otra
780 0 14

Kогато

онази безкрайна минута се спъна

на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,

тогава

небето за двама утаи се на дъното

на невъзможното, ранно, горчиво кафе.

Когато

оркестър от гларуси, в смачкани фракове

изсвири балада на спящия бряг,

тогава

на нашата гара се сепна семафорът...

и плахо потегли най-пустият влак.

Когато

на възел се вързаха всички пътеки,

а времето хвърли в лицето ми лист със оставка,

когато

сърцето отхапа синджира на своето ехо

и би за последно – ясно и кратко,

тогава –

нахалната, дива и щура хлапачка

при тебе остана, защото обичаше...

Аз... към залеза бавно закрачих,

с една непозната жена, която до болка

на мене прилича.

 

 

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??