Ти помниш ли, когато
откъсвах венчелистче радост от смеха ти?
Грижливо пазех го във мен,
а то растеше и разцъфваше във злато?
Ти помниш ли, когато
подарък ми направи – първата сълза?
Как капна бавно на сърцето,
отрови ритъма му с ледена следа?
Ти помниш ли, когато
престанах вече да броя
моментите на споделена радост,
предшествани от сладостна тъга; ...