Конете са навсякъде в полето,
безкрайния галоп в едно поле,
ще кара нея да извика "ето го,
единствения, онзи, нероден".
Единственият аз ще я погледна.
Погледите! Удар на камшик,
тя с тях ще ме удари, тя, неземната,
тя толко е красива, че боли.
Но в погледа ù аз ще търся искреност,
с конете си ще бягам от лъжи,
винаги лъжите ще са истини,
но и винаги след истини боли. ...