2 oct 2010, 22:33

Той 

  Poesía » De amor
557 0 2
Изгря отново с чакан ден,
пак слънчев и кокетен,
и ласкаво запя за мен
надеждната си своя песен.
Той с дългите лета бе богатир,
чаровник - със усмивката на циганка,
сребристи думи ми дари
и неразказана още приказка.
Влетя във моя лунен сън -
пак ангелско създание,
запя звездица с трепет вън,
докосна ме до вечност и терзание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??