azazel (Страхил Събев)
20 2
5 mar 2008, 16:37

Той 

  Poesía
747 0 3
В прегръдка от бездушна красота,
Той властва в горчива самота.
Господар на безкръвна синева,
Той мечтае да падне на света.

Неограничен и изначален,
Той живее в утрешния ден.
Всезнаещ роб с корона в бяло,
Той мечтае да пропадне в тяло.

Сред облаци от звезден прах лети,
Той не сънува и не гори.
Няма сълзи по неговия трон,
Той гледа в безкрая на сам клон.

В градината от статуи върви,
в очите Му искра не блести.
Устремен с своето решение,
Той се хвърля там - падение !

***

Долу в света от другата страна,
се ражда поредната лъжа.
Той отваря за първи път очи,
бликат гневни истински сълзи.

Омраза, завист, страх, гняв и любов,
Той надава към небето зов :
"Защо замених духа за тлен?
Защо изгубих Празнотата в мен?"

Ден подир ден мълчат небесата,
накрая изгрява звездата.
Осъден всеки ден да се ражда,
да гложди нощта му вечна жажда.

Но какво е свят без страх и сълзи,
пламъкът все кърви и гори.
Докато има живи звезди,
Падналият Ангел пак ще лети...

© Страхил Събев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??