22 jun 2012, 10:53

Той 

  Poesía » Filosófica
395 0 1

   Той

 

О, той бе мъж, голям като скала.

Направо бе създаден от Твореца.

Кънтяха неговите стъпала…

Наричаха го всички „хубавеца“.

 

Той беше много млад. Той беше мъж!

Завиждаха му  не веднъж  мъжете.

Бе раснал като гъбите след дъжд 

и вечно крачеше към върховете…

 

Блестяха остро сивите очи -

под него бяха световете!...

О, нямаше горчилка на света,

която да достигне боговете!

 

О, някога  той беше славен мъж,

а  днес е само една суха сянка!

Ръжанката, от буйна нива с ръж,

пресъхнала след кърменето нянка…

 

О, колко е жестока старостта,

която жадно всичко ни отнема.

И колко е нетрайна  младостта!

Ний всички сме на времето в  ярема.

 

И изведнъж и мен ме хвана жал 

за преходния хал на красотата…

Игрите на съдбата  съм разбрал…

Очаквам и при себе  си обрата…

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е !
Propuestas
: ??:??