Той е дъжд - есененно пролетен.
Все вали ли, вали и не спира.
Даже в лято горещо с проливен
дъх от жажда във мене напира.
И когато е тих, ромоли ми в душата,
а пороен в постеля ме свлича.
Той е дъжд, а аз съм сълзата
на жена, която до смърт го обича.
И съсухрям се, щом ми залипсва,
като хляб, като въздух, вода...
като пясък в зеница... сълзица,
зажадняла за любов - синева. ...