14 mar 2015, 19:12

Той е там 

  Poesía
685 1 12

Той е там и е само на пет.
Домът му е прашната улица
и  е син и на мен, и на теб,
и събира в очите си бурите,
без право да ги изплаче -
няма такава огромна сълза.
Парят ръчичките от петачета
оставили в душата му бразда.
Липсва зрънце в нея да посее,
да не липсва, все е суша.
Има кратък огън да се сгрее,
после във кашони да се сгуши.
Той не знае ласката  какво е
и не смее даже да мечтае.
Старите, протрити панталони
утре ще го стоплят ли, нехае.
Знае, че минават много хора,
слепи за окъсаните ръкавици.
В миг такъв си казва: „Боже,
искам, искам да съм птица…”

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гаврошче...
  • Докосна ме този болящ твой стих, Ани! Напомни ми моето "Прошепнато".
    Благодаря за хубавата поезия!
  • Затрогваш! Стихът ти задава въпроси и търси отговори, Ани! Нека всеки сам за себе си ги даде.
    Щастливи Великденски празници за теб и близките ти!
  • Този стръмен живот!И за много по-стари
    е бодлив, неприятен и зъл.
    А детето приседнало на тротоара
    няма избор - товара да носи е длъжно...

    Трогна ме Ани...
    Честита ти пролет!
  • Ани... по силата на словото ми напомни за
    братчетата на Гаврош... някога си мислих, че това
    време е отминало, но уви... все повече имаме нужда от
    стихове - истински, стойностни като твоя..
  • С Токси!!! Поетично и силно! Поздрави!
  • А е само на пет... Жива картина, към която човек някак не може да остане безразличен! Ани!
  • Много силно! Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Интересно написано стихотворение.То те кара да се трогнеш дълбоко и да се замислиш -има ли такива родители и какво имат в гърдите си вместо сърца.Прекрасно си го предала! Моите думи са излишни.Браво на тебе!

    Пишеш много хубаво.Приятен ден!
  • Покъртително.
  • Поздрав, Ани!
Propuestas
: ??:??