и както бях готова
да заспя
в блатото на самосъжалението
повтаряйки си
колко гадни са мъжете
и как не могат да обичат
                       все още не ми беше минало
                       от караницата с Теб

внезапно се обади Той

каза здравей
сякаш едва вчера сме си казали лека нощ
и без обръщение
                       това е типично за мъжете
                       доколкото разбирам
направо пристъпи към същността

                        неговото разбиране
                        за същност
                        се оказа доста объркано
първо ми подхвърли
колко близко живеел сега до мен
после ме засипа с упреци
по повод на последния ни разговор
в който съм го обрисувала
абсолютно реалистично
                         както сам призна
но се почувствал обиден

след това ме покани на кафе
                         само че друг път
през празниците
каза
без да уточнява кои
после му се щеше да се разприказваме
както едно време
когато сърцето ми примираше
докато чаках светкавичния му отговор
по имейла

                        само че аз вече знам
                        че ако залепна
                        за буцата с минус
                        70-градусовия лед,
                        ще си оставя кожата върху нея,

                        а и Ти ме научи
                        как да зашивам болката
                        с игла от котешки нокти

                        не мога да си обясня единствено
                        как Ти караш сърцето ми да пърха
                        сякаш никога
                        ама никога
                        не е измръзвало