1 nov 2004, 16:23
Той и Тя
Нежна синя светлина,
стая-розови цветя,
копринени пердета,
син килим,
сив цигарен дим,
легло голямо-
две крила,
гардероб до синята стена,
в леглото Той и Тя:
с нежни устни я целува,
с груби пръсти я милува,
слънчев лъч-червената зора,
за миг потрепва-
подскача на мига:
страха сковава нейната душа...
Седят си двама-Той и Тя
на топла жълта светлина:
тя с небрежно разрошена коса,
той с кожа потъмняла от труда.
В очите й чете тъга,
отронва се една сълза-
тя знае,че не може да е с него,
но сърцето я боли,
тя знае,че не може да е с него,
но няма сили да го нарани!
Седят си Той и Тя
на зелена приятна светлина,
дървета,хиляди цветя,
в градината са под една бреза.
Той в парцали,тя в злато,
той е мръсен,тя блести,
но щом са заедно това не им личи.
Уста-усмивка,очи-тъга,
бащата пречи им на любовта.
Тя се сепва,той подскача,
бащата е с пушка в ръце-
иска ратая да умре!
Седят си Той и Тя,
на кървава червена светлина.
Бащата бесен-тя реве,
той незнае къде да се завре.
В сърцата страх,в очи-сълзи,
няма кой да ги спаси!
Бащата вика,Тя ридае,
но Той хич не трае.
Спор-борба,
горкия-Той умря!
Седи Тя,
на тъжна черна тъмнина
седнала на стол,в стаята
със сините стени-Тя плаче...
и сърцето я боли.
Накрая с трепереща ръка,
очи подути от страх,тъга и самота,
взе ножа-в сърцето го заби и...
Край!
Седят си Той и Тя,
на светла бяла светлина,
тя чете в неговите очи-
щастие и радостни сълзи.
Той я милва с нежна ръка,
Тя го гледа с доброта...
Те ще пазят вечно жива любовта!!!
стая-розови цветя,
копринени пердета,
син килим,
сив цигарен дим,
легло голямо-
две крила,
гардероб до синята стена,
в леглото Той и Тя:
с нежни устни я целува,
с груби пръсти я милува,
слънчев лъч-червената зора,
за миг потрепва-
подскача на мига:
страха сковава нейната душа...
Седят си двама-Той и Тя
на топла жълта светлина:
тя с небрежно разрошена коса,
той с кожа потъмняла от труда.
В очите й чете тъга,
отронва се една сълза-
тя знае,че не може да е с него,
но сърцето я боли,
тя знае,че не може да е с него,
но няма сили да го нарани!
Седят си Той и Тя
на зелена приятна светлина,
дървета,хиляди цветя,
в градината са под една бреза.
Той в парцали,тя в злато,
той е мръсен,тя блести,
но щом са заедно това не им личи.
Уста-усмивка,очи-тъга,
бащата пречи им на любовта.
Тя се сепва,той подскача,
бащата е с пушка в ръце-
иска ратая да умре!
Седят си Той и Тя,
на кървава червена светлина.
Бащата бесен-тя реве,
той незнае къде да се завре.
В сърцата страх,в очи-сълзи,
няма кой да ги спаси!
Бащата вика,Тя ридае,
но Той хич не трае.
Спор-борба,
горкия-Той умря!
Седи Тя,
на тъжна черна тъмнина
седнала на стол,в стаята
със сините стени-Тя плаче...
и сърцето я боли.
Накрая с трепереща ръка,
очи подути от страх,тъга и самота,
взе ножа-в сърцето го заби и...
Край!
Седят си Той и Тя,
на светла бяла светлина,
тя чете в неговите очи-
щастие и радостни сълзи.
Той я милва с нежна ръка,
Тя го гледа с доброта...
Те ще пазят вечно жива любовта!!!
© Илиана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Не мен лично много ми харесва!Насълзих се докато го четох,но мога да кажа че умееш да пишеш добре
От мен имаш 6!..Успех!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
