8 dic 2009, 0:26

Той - камъкът 

  Poesía » Versos blancos
557 0 0
Души ме пустият му камък -
увиснал по спомена,
се опитва да ме разплаче.
Не не плача, когато
разказвам измислени приказки,
от истинските ми се къса сърцето.
Не не те обвинявам.
Понякога със бяло името ти изписвам.
Друг път си ми по-черен от врана.
И притварям очи,
и се смея неистово.
И се крия от себе си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??