8 dic 2009, 0:26
Той - камъкът
560
0
0
Души ме пустият му камък -
увиснал по спомена,
се опитва да ме разплаче.
Не не плача, когато
разказвам измислени приказки,
от истинските ми се къса сърцето.
Не не те обвинявам.
Понякога със бяло името ти изписвам.
Друг път си ми по-черен от врана.
И притварям очи,
и се смея неистово.
И се крия от себе си, ...
увиснал по спомена,
се опитва да ме разплаче.
Не не плача, когато
разказвам измислени приказки,
от истинските ми се къса сърцето.
Не не те обвинявам.
Понякога със бяло името ти изписвам.
Друг път си ми по-черен от врана.
И притварям очи,
и се смея неистово.
И се крия от себе си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Полина Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
