/нищо общо с Графа/
Токов удар тук е често явление -
и като не запазих документа,
край, изчерпах вдъхновение
(любов, Имоции са пълна мента...)
И още мисля си, не мога сЪ начудя:
Защо така, на най-блаженото и опа?...
Дали пък не изглеждам доста луда,
апропо, отскоро съм и аз в Ивропа.
Че вече идва ми да вия
от скудоумиците родни.
Кого ли трябва да „наВия”,
да станем мааалко „по-свободни”?
Доведена до крайно отчаяние,
мълча и нервно хапя устни.
Ивропо, докога с мълчание...
на тръни съм, кога ли ще го „пуснат”?
Настъпи тук заветен час,
проблемът бързо бе решен.
Но що да сторя клета аз -
не съхраних и онзи „документ”?
26.11.2007г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados