11 mar 2012, 15:17

Толерантност 

  Poesía » De humor
1830 0 2

 

Толерантност

 

Защо се чеше котаракът?

Защото има бълхи.

Изтичвам при ветеринаря.

Фронтлайнът му се свършил,

каишка, пудра ми предлага,

купувам и обратно.

Но нищо, нищо не помага -

живеят си прекрасно

бълхите, смучещи кръвта му.

Как дразнят го, измъчват,

тъй хапят, че дори в съня си

измяуква и се дръгне.

Ох, как се чеше котаракът!

Решавам - ще го давам.

Напразно лутам се в квартала -

къде да го оставя?

Дали проблемът ще отпадне -

котак щом нямам в къщи?

Бълхите мене ще нападнат.

И с него се завръщам.

 

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво,Ани!Хем забавна, хем поучителна история!Същността на стиха се крие в поантата.Браво!
  • Котаракът няма проблем, Алипиева, той е свикнал. Аз обаче не мога. А текстчето – не е поезия естествено и хумористично не е, ама все не ми достигат категориите. Пуснали са го редакторите, но ако кажете – трия.Драскам си, нали важното е да се публикува нещо. Ако имаше раздел „простотии”, там щях да го пратя, вЕрвайте ми. Гледам какво публикуват хората, че и аз така. Пишат за жаби, кокошки и прочие. Що пък аз да не пиша за котки и бълхи? И те като хората – чешат се, хапят. Чаках знаменцата, че да спестя от времето, но няма. Поне сеир да става, весело да е. И разнообразно.
    Нинини, пак не те разбрах. Кой, кого, какво краде? Ако имаш проблем с бълхите тичай при ветеринаря.
Propuestas
: ??:??