6 mar 2012, 15:50

Толкова 

  Poesía » Otra
1310 0 16
Не ви попитах за това лице –
наследство ми е преди яростта ви.
Усещам, че не ви е по сърце.
Знам, удря точно в болните ви стави.
Боли да се изправите пред мен
и с пръст да стигате едва гърдите.
Не ви попитах – благ и заземен –
дали да си отгледам Бог в очите.
Да, зная – не преглъщате това,
тъй както не преглъщате доброто.
Голямо е. Не става за мълва.
Не става да им сменяте местото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??