Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
5 feb 2021, 23:31  

Толкова наивна 

  Poesía
221 3 9

Не би посмял от Рая да си тръгнеш,

докато птиците кълват от твойте шепи

и неслучайно Господ е развързал

чувала със подаръците грешни.

Дори и Ева (толкова наивна),

не би посмяла ябълка да скъса.

В Едем се връщаш само в друго време

и не с Адам, а сам – душá със кръста.

Сега си тук, а Днес е твърде кратко.

И няма нищо пак да се повтори -

часовникът не тръгва наобратно,

дори и пясъкът да изтече нагоре.

Не би посмял, когато твойте длани

държат свирепо сетната си обич,

а дяволът посяга гладен,

за да нахрани своите неволи.

И няма Утре, виж - змията съска,

а аз и вярвам... Толкова наивна.

Въженцето на люлката се скъса

и падам долу в прах и перушина.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??