donchevav (Венета)
82 557
27 may 2016, 15:16

Толкова просто било 

  Poesía » Filosófica
1028 2 20

 

 

 Толкова просто било

/да намериш на „щастие” рима/

 

 

Годините сиви

зад мен пресметливо

изтриват

премеждия, бури, тегла

и пак търпеливо,

и пак услужливо

престъпвам през себе си –

и се коря.

 

Повлякла хомота

без глас, без охота

по чужд коловоз все вървя –

сто лета!

А бръмка

навънка

животът,

призвънка –

и чувствам, денят ми

съвсем накъся.

 

Но как – не разбирам

от път как се спира

без края да стигнеш,

ужасно било.

А нещо бълбука

в гърдите, ей, тука,

безбожно

тревожно –

добре ми дошло!

 

И ето че свивам

от пътя страхливо,

в пътечка отбивам –

пред мене – трева.

Гората отсреща

шуми приветливо –  

ох, малко плашливо

приемам това...

 

Но скоро щастлива

усещам се – жива,

край мен примамливо

шепти млад денят.

И толкова просто

видя ми се

в росното

поле да докосна

                        жар-птица с ръка.
 

 

 


 

© Венета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, така е, Светла. И е толкова просто да се намериш - просто трябва веднъж да кажеш : "Стига!". И да тръгнеш в своя посока...
  • Хубав стих! Вярната посока е натам, където човек намира себе си...
  • Благодаря за проникновения и вдъхновен прочит! Хубаво е понякога да спираме, а то инерцията ни влече ли, влече...
  • Много вярно и истинско. Човек не трябва да върви в коловоз и по инерция. Трябва да променя скоростта и да спира.... и да се оставя на усещанията най вече на онези, които ще го направят щастлив, за да може да профължи.
  • Да, Мариана, и аз мисля, че простите неща радват човека, правят го щастлив. Думите като "дълг" и "чест" на всяка цена да успееш, да си сред първите, може би имат смисъл, но само в определен контекст - когато избраният път съвпада с желанията и мечтите ти. Но когато се превърнат в насилие над волята, човек се чувства нещастен. И тогава най-простото нещо, което може да направи, е да свие в първата пътечка, да седне в тревата и да потърси нов път за себе си. Благодаря за разбирането!
  • Наистина е просто да бъде щастлив човек, но едва когато го разбере...
    Поздравления за творбата и прекрасното послание!
  • И аз ти благодаря, Сеси!
  • Благодаря за чудесното стихотворение!
  • Благодаря, Ренета!
  • Чудесно е!
  • Благодаря,
    Ели,
    Дочка,
    Даниело -
    за добрите думи!
  • Красиво стихотворение, философия!
  • Оптимистичен и бодър песенен стих! Поздравления!
  • Смислено и много мелодично – с тези вътрешни рими!
    Поздрави!
  • Някога ни внушаваха, че трябва да вървим по пътя си докрай, да падаме, да ставаме, но да издържим, дори това да ни коства здравето и живота. С годините научих, че основната отговорност на човека е към самия себе си - добре ли е той, добре е целият микрокосмос от зависимости, в които влиза. Уж го знаем, а е трудно да избягаме от рутината и от криворазбрания дълг към общността. Благодаря за споделеното, Мартина!
  • Много близко до моите усещания!
  • Благодаря, Kalia - от сърце!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря!
  • Супер!
Propuestas
: ??:??