ТОЛКОВА СЕ УМОРИХ

Толкова се уморих.

Искам просто у дома си.

Толкова неща прикрих,

да предпазя личността си.

Колко трудно се оказа
да разнасяш тежестта

на очи, пълни с омраза,

с много болка и тъга...

Колко време аз ще гледам

как я лъже той така,

ала знае ли, че две злини

не правят добрина?

Най-жестоко продължава -

удря, точно там боли!

Сякаш просто подиграва

се с добрите ù очи.

Нека Бог му е на помощ,

нека го боли от срам

и когато аз се върна,

нека се спасява сам!

Изгубена в лъжи,

искам просто у дома си.
Стига толкова игри,

стига толкова омраза...