Толкова си приличаме!
И аз, море, съм като теб безкрайност,
а мойте мисли са препускащи вълни.
С душа - необуздана тайна,
в която шепотът на вечността кълни.
Понякога съм люлка на тъгата
и заливът за приземени птици.
На вятъра солен и луд крилата
рисуват върху моите зеници.
Понякога съм бурна като тебе,
вгорчена от подводнорифов гняв,
тръпчива като закъснял молебен, ...