Толкова съм силна сега, че не знам какво да правя.
Да поема по друг път или да захвърля всичко?
Дали все така силна да остана?
Дали да продължа да се усмихвам стилно?
Толкова съм силна отвън, че не ме е страх да обикалям улиците.
Затова ме остави да спя и поеми накъдето можеш.
Отиди там, там, където не спят - при преструващите.
Ходи си или остани до мен да се бориш.
Toлкова съм силна, че не знам кога да престана.
Толкова съм силна, помогни да стана аз,
помогни да стана слаба.
Спри този кадър поне  за момент.
Кой път да продължа? Дали да продължавам стъпка след стъпка?
Толкова съм силна сега!
Толкова съм силна, че не усещам и тази глътка,
утолена в целувка.
Много ми е смешно, трябва да намаля.
Наистина ли съм толкова силна?
Защото съществото в мен вече не ми говори - то занемя.
И да иска, не може да ме милва.
Толкова съм смела навън, пред всички.
С тези фалшиви усмивки, задушни фасади.
С тези изкривени и грохки лица - дали чисти?
Уж толкова смели, а скрити зад пиедестали и паравани.
Толкова съм смела, че чак ми се възхищават.
А те дали знаят защо не ме е страх.
Те просто не разбират, че аз се съсипвам. Те трябва да ме съжаляват!
Те трябва да са силни, докато са слаби, защото са себе си. Те още могат да се спрат.