Толкова твоя
Всеки път като лист потрепервам
и така - неподправена руменя...
И съм момиче, пак на двадесет ставам,
когато ме гледаш така...
Тръгвам посред нощ да те търся
и боса минавам по бодлива трева...
Като капчици дъжд, с обич да те поръся,
когато ми говориш така...
Не зная коя съм и къде се намирам
и така непонятно се завърта света...
И не зная умирам ли, пак ли се раждам, ...