ТОПЛИНА
на Габи
Може би да ми се изка, може би... и аз не знам!
Изправен пред старата "хралупа"- къща,
към ТЕБЕ съм протегнал длан!
И сълзите ми се стичат по стъклените очила...
а кръвта пулсира страшно в помътнялата глава...
Аз ли съм - не съм ли... ей това хептен не знам!
Само зная, че без TEБE, че без твойта ТОПЛИНА,
съм напуснал аз Земята... TEБE... и човешките неща!
За ИЗВИНЕНИЯ е късно, както късна и студена вечерта е ,
и аз пак прехвърчам като ГЛАДНА птица, ала не зарад’ храна, ...