9 oct 2011, 22:45

Топлина 

  Poesía » Otra
622 0 0

Топъл восък

покапва плавно от свещта
и с топлината си огрява
една измръзнала душа.

В светлината се разливат
само топли цветове,
”надежда има още”
пропяват тихо те.

И ръчичките обгръщат
пламъка горящ,
мечтаят да прегръщат -
да живеят в дом блестящ.

 

И сърцето потрепва -
тихо, без глас...
Бавно се изнизват
минутка подир час...

 




Вдъхновение от „Малката кибритопродавачка”

© Катерина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??