Топлина

                                                          В чакалнята на гарата е топло

                                                          и зимата се кани да си тръгва.

                                                          Край печката, над кофата с брикети,

                                                          позастарял човек се е пригърбил

                                                          От пейката го гледат със надсмешка

                                                          очи на леко пийнал пътник:

                                                          - Хей, дядо, теб не те ли искат в къщи,

                                                          че чужда топлина прикътваш?

                                                          С неловки пръсти старецът загръща

                                                          прокъсаната, избеляла дреха:

                                                          - Ех, синко, аз  си нямам никой!

                                                          Работя тук, под тази обща стряха.

                                                           Пребуледувах много свои болки,

                                                           но все сред хората – на тази пейка.

                                                           Невидима е нишката, която

                                                           да паля огъня ме е обрекла!

                                                           А ето – скоро ти ще отпътуваш

                                                           и друг ще дойде, за да се постопли...

                                                           Защо не ме попиташ колко струват

                                                           продънените от брикети кофи?

                                                                                                             Маргарита Петрова