Обладан от чувства нереални,
аз следя дълбоко стих по стих
всеки ред и всяка строфа плавна,
цял живот, превърнат в кратък миг.
И със „сол във раната“ „напий се“
с „Топъл дъжд“ аз грея се в студа,
„не боли“ „без болка“ '“не умирай
тихо“ с „хиляди звезди“ в нощта.
И заглавията странни, интересни,
впили в тях енергия и страст.
Като чудни и красиви песни,
покоряващи с неземната си власт. ...