8 jul 2008, 18:54

Тормоз 

  Poesía » Civil
795 0 4

Не е ли възможно да спреш

да ме караш да мисля за теб.

Моите дни се топят като скреж,

влюбен съм; ще се пръсне моето сърце.

 

Мислиш си, че си имам много други.

Че те лъжа и говоря думи напразни.

Но вярваш ли, че всички са луди,

които те карат без смисъл да се дразниш.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много трудно за възприемане ,или въобще невъзможно,от страна на въпросните!Разбирам те отлично!
  • Поздравления!!!Искрен стих!!!
  • И аз се усмихнах!
    Просто и покажи любовта си, и тя ще го усети със сърцето си!
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • Ревноста не е добър приятел.
    А и ти внимавай с поводите които даваш
    Хубав стих, Перфанов!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??