yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
10 oct 2009, 11:48

Торнадо 

  Poesía » De amor
1401 0 14

Къде Торнадото се ражда -

където всичките му пътища

се пресекат във кръстопът.

Където път назад е Адът –

утъпканият земен път.

Тогава Раят му се ражда –

а той е вихър, ураган и стълб,

помита старите си рани

и на Живота дава път.

Със електричество изгаря

посоките на всеки кръстопът.

Тогава изток, запад, север , юг

в една Любов се обединяват,

а чувствата като небесен огън

през пепелищата проправят своя път.

Унищожава всичко с дива ярост,

душата му и свети, и боли.

Осколките на болката заравя,

свистят, гърмят, горят желания,

край тях е пепел, тъмни облаци, пожари,

а в сърцевината му небесни пламъци горят.

А стълбът му, обърнат е към синевата

и там издишва ярко огнената плът.

Във кратера горещ на моето Торнадо

два гълъба летят и се целуват,

изгаряйки крилата си без страх.

 

Кога Торнадото се ражда -

когато на неспокоен кръстопът,

то среща Самотата на душата

и я взривява –

до Радост,

до Любов,

до Жажда за живот.

Сега се усмихни!

Ти имаш своето Торнадо.

До теб е женското му силно рамо –

на него можеш да разчиташ.

А утрото прекрасно е – като нощта,

в която искам пак до мен да те заваря.

И да се гледаме с очи обезумели,

докато от обич ослепеем.

 

 

18.07.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??