Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 ene 2011, 13:40

Tост за времето 

  Poesía » De amor
697 0 11

Как препускахме в диви усои
със нозе като жарки крила,
а под нас премаляла, земята
ни прикриваше с тънка мъгла.
Как летяхме от желания, свили
на простора най-синьото в шепи
и с залепнали длани и устни
прекосявахме пустини и степи.
Как крадяхме от времето мигове
толкова скъпи, че нямат цена.
Пеперуди ли бяхме политнали,
че припърхваше в стон любовта.
А очите... очите ни, мили...
жадни пиеха сочен нектар,
най-красивите думи бездумни
си прошепваха във замяна за дар.
Ако можеше пак да се върне
това време при нас, поне като гост,
и в онези, що бяхме, да ни превърне,
ще му вдигна най-дългия тост...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??