ТОСТЪТ НА ЖИВОТА

На масата с две чаши вино

и аз сама - без гост,

днес за времето отминало,

за дните ни ще вдигна тост.

Когато младите ни страсти

като клада ни изгаряха до прах

и покорна и изпепелена аз не спах.

И косите смугли всяка нощ

на рамото или гръдта ти

събуждаха момчешката ти мощ,

като вулкан изригващ страсти.

В отдаденост един на друг,

под покрива на своя дом,

човек, родител и съпруг -

извая ни природният закон.

Днес тостът е за мъдростта,

старо е във чашите и виното,

като светът отворил с любовта

пътя ни напред в годините.

И както слънцето на всички свети

и реката от водава си не пие,

не ядат дърветата от плодовете си,

и цветятя аромата си не крият,

така сме с тебе ние -

единна брънка от вселената,

щом нашето единствено дихание

е нейно прелестно създание.