(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота.
Дните ми са отлетели птици...
Невъзвращенци! Свобода им дадох!
Да носят на крилата си мечтите ми
и с песните за тях да ви разказват.
А нощите ми често са молитвен храм
за изповед, когато на душата и е тежко.
Триста дяволи анатемосвам там…
В ангели да ги превърна не е лесно.
Ала успея ли поне един да преродя,
преражда се частица и от мене.
Ръце събирам ничком за "Благодаря",
че съм осмислила живота земен.
След нощ такава ставам по-добра.
Надмогвам скромно, непревзето,
дяволското безразличие и суета -
все плевели, виреещи във битието!
Дочаквам нова утрин. С'est la vie!
Плевя, мечтая и променям
градинката си ден след ден. Дали?
Това ще ми покаже …Времето!
В превод от френски език:
С'est la vie! - Такъв е животът!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados