Това е обич

Защо съм тъжна когато теб те няма?

Защо боли ме когато си далеч?

Защо за теб не спирам да мечтая?

И сърцето ми копнее все към теб?

Какво изпитва моята душа щом

безкрайни пътища делят ни с теб сега?

Кажи ми как нарича се това?

Чувството примесено с тъга

обич ли е истинска не знам.

Когато чувстваш се като изгубен в блян.

Блян потънал в гъстата  тъма,

се прокрадва с лъч от светлина.

Ти изпълни моята душа ранима

с обич истинска и несравнима.

Ти ми даде всичко на света

както никой дръзнал досега.

Докосна ме с криле красиви,

незнайни, диви и щастливи.

Какво е обич истинска не знам, 

но знам че ти си моя слънчев блян.

Довя те вятър бурен, неуловим

в моя  свят неудържим...

Свят нa сенки и мечти,

ти... който с обич озари...

Мислите бушуват в мене лудо,

като призрак гонят ме сега.

Ти далече си аз зная...

Но чувствам, обич е това...!!!

Обич истинска неукротима

вилнее в моето сърце. 

Обич чиста и красива

обгръща с пламенни ръце.

Обич, като ангел небесен

докоснал звездното небе.

Обич – пламък нежен, 

довял искра от влюбено сърце...