Изгубих те. И днес не мога
това във мен да си простя,
че имах теб - безкраен огън,
а днес ме топли мижава искра.

Това, че съм се примирила
с обикновените мъже,
в които много нежност има,
но не и това, което беше в теб.

Дори не знам още как се нарича,
това, с което беше специален,
с какво ме накара да те обичам
и след седем години все още да си идеален.

Очите ти, отнесено небрежни
и ироничната усмивка,
ръцете ти, привидно нежни,
стискащи ме без почивка.

Това, че беше някак груб
и никой не те накара
да тръгнеш по някой път,
само, защото бил е верен.

Това, че ничие чуждо мнение
не струваше нищо за теб
и всяко твое решение
не бе от разум, а от сърце.

Това, че нищо не признаваш,
че си потаен и прикрит,
но с всяко докосване отдаваш,
толкова, колкото за цял живот други не биха могли...

Това, че в друг не те видях,
а другите са повторими,
това, че сигурна в теб не бях,
а по-истински друг не съм имала.

Това, че ме направи силна,
че не ме остави да бъда по-долу от теб,
това, че винаги обратно си идвал,
когато мислех, че гледаш само напред.

Това, че не се поддаде,
на ничия догма или морал,
това че характера си ми даде.
Това, че пулсът ми в теб е спрял.

Това , че днес все още не намирам,
някой с който да бъда аз.
а с теб всяка частица от себе си имах.
Без теб, над себе си сякаш нямам власт.

Без теб, сякаш няма за кой да съм силна
и тайните си черни няма на кой да давам.
Част от тебе в мене винаги ще има,
и само ти да чуеш всички тайни си успявал.

И само ти ме караше да се боря
и тези спомени за теб и мен,
изграждат в мен това, което днес мога.
Ти все още си слънцето в моя ден.

31.08.2006
Пловдив                                          на Ицо