ТОВА, КОЕТО ГОСПОД МИ ПРОСТИ
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота…
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща.
Сред спомени потъвам, да открия
изгубена отрано светлина.
Като че ли след някаква магия
съм придобила друга същина…
А покрай мен минават нови зими
и се редуват с истински лета -
снегът рисува ледени килими, ...