Това, което мога, е да те обичам
Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо
Исках да надмина вечността
Едва сега разбирам, всичко е простимо.
А полетът е бил една мечта.
Това, което мога, е, да те обичам
Сънувах вятъра, затуй си с него мил
През утринни лъчи сега надничам
В сънят ми дълголетен, там си бил!
Затичах се към тебе... започна да ръми
Прегръщам те с любов, изпепелена свян,
А болката в твоите ръце тежи
Аз нямам повече какво да дам!
17 ноември 2019 г.
© Мария Николова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за напътствията!
-
И на мен ми харесва поезията ѝ, иначе нямаше да погледна и по-старите, хубаво пише!
Това, което мога, е да те обичам - запетайка пред Е, което мога се явява вметната част в случая, за това трябва от двете страни да се огради със запетая!
Мимозке, имаш опция "редактиране" за произведението, ако искаш, си го редактирай!
-
Е, не бих казал неграмотно. Просто тези неща се учат.
Нима смяташ, че народните певци са знаели къде трябва да има запетая? Запетайките са сложени после, при записването на песните.
Но - трябва да се внимава и работи по-задълбочено и върху детайлите. А те много говорят..
Харесва ми, че детето има чувства и умее да ги изрази. Останалото е труд! -
Хм... Още заглавието е неграмотно.
Иначе хубави поетични изповеди, за това погледнах и предишни стихотворения, същият проблем! -
Благодаря, но съм от запаса.
Простичко правило - чети го на глас и, където усетиш, че правиш лека пауза - препинателен знак. Ти сама ще ги усетиш.
Заглавието - "което мога" е вметката.
Хубаво се изразяваш. -
Дай съвет..генек... Добави...
-
Хареса ми като стих.
А някъде има пробив и от него са изпаднали маса препинателни знаци. Поезията е част от езика, правилата му са задължителни и за нея.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав от мен!