И сто живота да ми бяха дали,
и всичките пари - накуп събрани,
бих тръгнал пак със скъсани сандали,
или пък бос... дори да има рани.
И пак не бих ламтял за тез облаги,
с които само себе си да храня,
защото знам - на Господ му е драго,
щом вижда как душица клета браня.
Дори да пукна като псе... бездомен,
ще си поплачат тихо моите любими,
а от небето, в капка дъжд - за спомен,
ще пратя мъничко любов... и рими.