Да се стряскам насън от очите ти, тъмните,
дето в мене уж гледат, а ми виждат душата;
да те търся до мен без успех по разсъмване,
като злобна орисница да се смее зората;
мисълта за теб да ми тича по миглите,
скрита в капки солени - втечнена нежност;
твойте усмивки, смутените, беглите,
да се скриват във спомени, сладко-небрежни;
Луната и тя, прекрасната, бялата,
да напомня за теб нелогично, засмяна -
това ли е обич? Вземи си я, цялата,
и малко от твоята дай ми в замяна.
© Мария Todos los derechos reservados