Бавно отминават дните

и нито вест от теб не достигна

до мен.

Дали е любов, или съдба,

вече не знам?

Всеки път когато те видя,

омекват коленете ми

и нова болка завзема

сърцето ми.

Как да продължа да

те обичам с толкова

много рани?

Погледнах те, но

не видях любов в очите ти.

Там беше пусто.

Да се боря да остана, или

кротко да си тръгна?

Не ме задържа вече нищо,

а тъй студени са ръцете ти.

Чувам само самотния вой

на вълка, който ще ми прави компания

и тази нощ вместо теб.

Не спря да кърви сърцето ми

и нито една рана не зарасна.

Загубих се, докато те търсих.

Това може ли да се нарече любов?

Толкова наранена, че да не мога

да обичам отново.

Толкова слаба, че да не мога

да се усмихна.

Уби всичките ми мечти, но не

съжалявам, че бях до теб.

Няма място за съжаления

в деня, който ще настъпи всеки миг.

И не спира да тупти сърцето- поддържа

спомена за тебе жив.

Но на сутринта няма да ме намериш-

ще си отида с последната звезда.

И когато Слънцето замени Луната,

аз ще съм далеч от земята.