Patrizzia (Надежда Ангелова)
2303 18272
21 feb 2023, 12:37

Tова остана 

  Poesía » Otra
275 2 4

Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,   
очите ти – помръкнали луни.

Въртиш дома, (а беше просто къща),
градината помилваш я – цъфти,
сивееш ти и рядко те прегръща,
с плам неподправен залезът. Лети

при други онзи вятър непокорен,
в косите ти посипал ранен скреж...
Цветче си ти – изтръгнато, от корен,
а колко още можеш да дадеш.

Аз знам любов, от делника си скрила,
на младостта ни лудата река.
Не ме оставяй! Хладно и насила,
не искам да живея! Не така!

Заслушай се! Сърцето ми те моли!
Бъди, каквато си преди била!
Ще литнем с тебе в дързостта си голи,
това остана – дързост и... метла...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??