Това сме ние

Всеки празник

е повод за маси.

Храна- до втръсване,

алкохол- с каси.

" Добри" се наричаме.

Във Бога се вричаме.

Не спазваме пости

и с " Бог да ни прости"

целуваме кръст,

а мислим за мъст.

Живеем в съмнения.

Без извинения.

"Обичам" не казваме.

Канони не спазваме.

Палим свещи.

Треперим над вещи.

Ръце не протягаме

за зов. Не помагаме.

Отци не почитаме.

Велики се считаме.

Съвети не чуваме.

Сами се бичуваме.

Тъй, всяка година

от днес- до амина,

със нашего брата

въртим кръговрата.

Твърдим, че сме грешни,

а всъщност, сме смешни.

Голи се пръкваме.

Голи отхвръкваме.

Живеем само със него- То,

негово величество Егото,

опианило ни, не осъзнаваме

как, неусетно изминаваме

определените всекиму

хикс километра,

до отредените му,

дълбоки, два метра!