Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
30 may 2006, 1:42

Това съм аз 

  Poesía
787 0 6

Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг,
са чувствата, преливащи в гърдите,
те търсят своя вечен бряг,
за отдих тих между вълните.
Животът ми е тихата вълна,
докоснала с милувка бреговете.
И аз съм топлата  сълза,
застинала в завоите на бързеите.
Тъгата ми е, като родната сестра,
Която в мен живее, страда, диша.
Преплувала между живота и смърта,
тя пристан в мен намира.
Попътен вятър вълни издигат,
които достигат до небето,
неписаните песни в мен тъгуват
от сънищата, недосънували сърцето.
Във нощите звезди целувах.
Сълзите ми пресъхваха във утрото.
Все така до болка пак обичах
живота си, изтичащ мълчаливо.






© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??