При морска буря
хвърляме товари,
когато помъдреем,
богатството тежи,
за Света оттатък
две монети стари
даваш на лодкаря
и чезнеш във мъгли.
Само на веслата
плясъкът се чува,
по водата тиха
чезнеща следа,
а отсреща Сянка
чака да ловува,
трябва ѝ на нея
твоята Душа.
Март, 2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados